4.05.2016 г., 20:13

Тишина

1.1K 0 4

Търпеливо чакам да ми позвъниш!

Трети ден си гледам телефона!

Причина има, явно, щом мълчиш,

или тишината в тебе е неволна?

 

Объркана съм – знак ми дай един,

но от знаци често не разбирам.

Сам недей, а двама да мълчим,

дори когато трудно те избирам.

 

Утеха няма в празните слова,

не искаш да се мъчиш да говориш.

Колко струва тази тишина,

която се опитваш да пребориш?

 

Близостта боли жестоко и шепти,

но може тя безмълвно да опива.

В трепет, бездиханен ме вземи!

Обещавам да съм мълчалива!

 

03-05-2016

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Вълова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз го харесвам. Хубаво описваш ситуация, в която всеки обичащ е изпадал. Поздравления!
  • Предисторията е, че бях обидена от липсата на обаждане. Написах стиха, и след като го прочетох, позвъних. Причината за "тишината" беше погребението на близък на лирическият герой, човек! Много тъжно и много пагубно! На следващият ден написах "Овъд".
  • Стихотворението ти е смислено и добре написано.
    Не обръщай внимание на тройките.
  • Благодаря за тройките! Но, за да не харесваш нещо, то трябва да кажеш защо!!! Тези, които са поставили оценките са явно богове, щом не са се подписали?
    Да, видях пропуск - пропуснала съм 2 запетаи! Но няма да коригирам, за да си нося достойно тройките! Приемам мнението на всеки и ще бъда доволна да сте открити - какво не ви харесва?

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...