Ти дишаш в телефонната слушалка...
Ни шепот, нито полъх, нито звук.
Край тебе тишината хлипа жалка,
че нещо я е влачило дотук.
Мълчанието бавно те убива
с кълбо от прежда, пълно с възли зли.
И вика тишината...
А не бива!
Защото много, много я боли.
© Елия Все права защищены