9 нояб. 2018 г., 22:12

Тишина

403 1 5

След скандала бурен...

В миг един,огромна тишина...

А след нея ,въздишка тъжна!

-Целувка ,сладост ,по устните сега 

се спуска...романтична!?

А след това,експлозия,сълзи,

прегръдка...суета небрежна,екстас

неизпитан до сега.

Играта бързо свършва.

В мига във който се отпуснеш...

обгръща те сънят.

А той...кошмарен е и потен.

Събуждаш се във черната тъма.

Усещаш хлад,сънувал си...

отдавна ,нея ти не си я виждал!?

Затуй,отново потъваш в самота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така си е Приятелю!Радвам се да те видя при мен!!!До нови!
  • Самотата е сестра на тишината но понякога те раждат най бурните чувства.
    Поздрав,Приятелю1
  • Влади,Приятелю най сърдечно благодаря за силната подкрепа...както към мен така и към чувствата ми споделени в стихотворна форма!До нови ,Приятелю!!!
  • Благодаря от сърце за проницаталния прочит на стиха миИлияна!Радвам се че сподели!Прегръдки от сърце и со нови!
  • Започна така стоплящо, а завърши така тъжно. Но да четеш поезия е да бъдеш въздигнат и да бъдеш принизен от любов и щастие в мъка и самотност - тя е чувства , облечени в премяната на думите, зашити от метафоричността на един чувствен и дълбок свят. Хареса ми!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...