Nov 9, 2018, 10:12 PM

Тишина

  Poetry
398 1 5

След скандала бурен...

В миг един,огромна тишина...

А след нея ,въздишка тъжна!

-Целувка ,сладост ,по устните сега 

се спуска...романтична!?

А след това,експлозия,сълзи,

прегръдка...суета небрежна,екстас

неизпитан до сега.

Играта бързо свършва.

В мига във който се отпуснеш...

обгръща те сънят.

А той...кошмарен е и потен.

Събуждаш се във черната тъма.

Усещаш хлад,сънувал си...

отдавна ,нея ти не си я виждал!?

Затуй,отново потъваш в самота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Така си е Приятелю!Радвам се да те видя при мен!!!До нови!
  • Самотата е сестра на тишината но понякога те раждат най бурните чувства.
    Поздрав,Приятелю1
  • Влади,Приятелю най сърдечно благодаря за силната подкрепа...както към мен така и към чувствата ми споделени в стихотворна форма!До нови ,Приятелю!!!
  • Благодаря от сърце за проницаталния прочит на стиха миИлияна!Радвам се че сподели!Прегръдки от сърце и со нови!
  • Започна така стоплящо, а завърши така тъжно. Но да четеш поезия е да бъдеш въздигнат и да бъдеш принизен от любов и щастие в мъка и самотност - тя е чувства , облечени в премяната на думите, зашити от метафоричността на един чувствен и дълбок свят. Хареса ми!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...