Тишина
Тишина... Тишина... Тишина...
Монотонната песен на влака.
Тази вечер аз пак съм сама.
Вече никой и нищо не чакам.
В мен горяха безбройни слънца.
Но внезапна слана ги попари.
Имах всичко-любов и мечта.
Имах песен и стих. Имах вяра.
Тази вяра... Защо я загубих?
Тази песен пресекна. Кога?
Днес не мога дори да се влюбя
с тази своя нелепа тъга.
Пак сама... Пак сама... Пак сама -
прокънтява в ушите ми влакът.
Не, не вярвам във теб, тишина!
Лъжеш! Има какво да се чака!
Монотонната песен на влака.
Тази вечер аз пак съм сама.
Вече никой и нищо не чакам.
В мен горяха безбройни слънца.
Но внезапна слана ги попари.
Имах всичко-любов и мечта.
Имах песен и стих. Имах вяра.
Тази вяра... Защо я загубих?
Тази песен пресекна. Кога?
Днес не мога дори да се влюбя
с тази своя нелепа тъга.
Пак сама... Пак сама... Пак сама -
прокънтява в ушите ми влакът.
Не, не вярвам във теб, тишина!
Лъжеш! Има какво да се чака!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бианка Габровска Все права защищены
