13.07.2008 г., 20:46 ч.

Тишина 

  Поезия » Друга
846 0 25
Тишина... Тишина... Тишина...
Монотонната песен на влака.
Тази вечер аз пак съм сама.
Вече никой и нищо не чакам.

В мен горяха безбройни слънца.
Но внезапна слана ги попари.
Имах всичко-любов и мечта.
Имах песен и стих. Имах вяра.

Тази вяра... Защо я загубих?
Тази песен пресекна. Кога?
Днес не мога дори да се влюбя
с тази своя нелепа тъга.

Пак сама... Пак сама... Пак сама -
прокънтява в ушите ми влакът.
Не, не вярвам във теб, тишина!
Лъжеш! Има какво да се чака!

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??