21 июл. 2019 г., 21:12

Тишина

624 0 0

Душите ни са тъй самотни, 
а вътре празно, тишина! 
Пръснати са на парчета, 
като счупени стъкла!

 

Живот от нужди непотребни,
живот обвит в суета, 
Живота ни дарява Утро, 
но и го взема с вечерта!

 

Живеем да, но живи ли сме
щом в душите тишина,
а очите не проглеждат,
виждат всичко в тъмнина!

 

Не стой на онзи бряг самотен 
там е пусто, казаа тя! 
Не стой, не гледай в тишината
ще ти донесе тъга!

 

Излез, живей, граби живота
и без това е кратък той. 
Излез, движи се и създавай
Не гледай празно, там не стой!

 

Душите ни са тъй самотни,
а вътре празно, тишина! 
Не се погубвай там, самотник
тук те чака светлина!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...