Душите ни са тъй самотни,
а вътре празно, тишина!
Пръснати са на парчета,
като счупени стъкла!
Живот от нужди непотребни,
живот обвит в суета,
Живота ни дарява Утро,
но и го взема с вечерта!
Живеем да, но живи ли сме
щом в душите тишина,
а очите не проглеждат,
виждат всичко в тъмнина! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up