Ve2666 (Василка Ябанджиева)
543 5434
23 нояб. 2019 г., 22:41

Тишина 

  Поэзия » Другая
888 3 10

Тишина, 

изпълваща стаята,

пълзяща по вещите,

изсмукваща силите, 

цялата в бяло, 

като снежно ветрило

от настояще и минало,

жулеща изровени кости, 

до гнило. 

Тишина, 

зловеща, по-страшна от смъртта, 

по-студена от зимата, 

с разперени крила, изстинала. 

Превърната в мъничка сълза. 

Незрима. Неутешима. 

Тишина. 

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??