Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
23 nov 2019, 22:41

Тишина 

  Poesía » Otra
1001 3 10

Тишина, 

изпълваща стаята,

пълзяща по вещите,

изсмукваща силите, 

цялата в бяло, 

като снежно ветрило

от настояще и минало,

жулеща изровени кости, 

до гнило. 

Тишина, 

зловеща, по-страшна от смъртта, 

по-студена от зимата, 

с разперени крила, изстинала. 

Превърната в мъничка сълза. 

Незрима. Неутешима. 

Тишина. 

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??