Nov 23, 2019, 10:41 PM

Тишина 

  Poetry » Other
1000 3 10

Тишина, 

изпълваща стаята,

пълзяща по вещите,

изсмукваща силите, 

цялата в бяло, 

като снежно ветрило

от настояще и минало,

жулеща изровени кости, 

до гнило. 

Тишина, 

зловеща, по-страшна от смъртта, 

по-студена от зимата, 

с разперени крила, изстинала. 

Превърната в мъничка сълза. 

Незрима. Неутешима. 

Тишина. 

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??