12 янв. 2021 г., 15:43

Тишина

1.2K 0 0

Има дни, които искаш

последният дъх,

да не вдишаш.

Да отвориш очи,

да отидеш в мрака.

 

Моля те да вдишаш,

всяка въздишка,

защото в тъмнината и в мрака,

ти си моята светлина.

 

Дойде в живота ми,

в едно страшно време.

Когато истински мразих, кой съм,

мразих, в какво съм се превърнал...

Бях счупен,

наранен

изтощен.

 

Но ти намери път през мен и ме спаси.

Ти ме обичаше,

обичайки ме,

накара ме,

да обичам себе си!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живко Гадев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...