Има дни, които искаш
последният дъх,
да не вдишаш.
Да отвориш очи,
да отидеш в мрака.
Моля те да вдишаш,
всяка въздишка,
защото в тъмнината и в мрака,
ти си моята светлина.
Дойде в живота ми,
в едно страшно време.
Когато истински мразих, кой съм,
мразих, в какво съм се превърнал...
Бях счупен,
наранен
изтощен.
Но ти намери път през мен и ме спаси.
Ти ме обичаше,
обичайки ме,
накара ме,
да обичам себе си!
© Живко Гадев Всички права запазени