12.01.2021 г., 15:43

Тишина

1.2K 0 0

Има дни, които искаш

последният дъх,

да не вдишаш.

Да отвориш очи,

да отидеш в мрака.

 

Моля те да вдишаш,

всяка въздишка,

защото в тъмнината и в мрака,

ти си моята светлина.

 

Дойде в живота ми,

в едно страшно време.

Когато истински мразих, кой съм,

мразих, в какво съм се превърнал...

Бях счупен,

наранен

изтощен.

 

Но ти намери път през мен и ме спаси.

Ти ме обичаше,

обичайки ме,

накара ме,

да обичам себе си!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Гадев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...