12.01.2021 г., 15:43

Тишина

1.2K 0 0

Има дни, които искаш

последният дъх,

да не вдишаш.

Да отвориш очи,

да отидеш в мрака.

 

Моля те да вдишаш,

всяка въздишка,

защото в тъмнината и в мрака,

ти си моята светлина.

 

Дойде в живота ми,

в едно страшно време.

Когато истински мразих, кой съм,

мразих, в какво съм се превърнал...

Бях счупен,

наранен

изтощен.

 

Но ти намери път през мен и ме спаси.

Ти ме обичаше,

обичайки ме,

накара ме,

да обичам себе си!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Гадев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...