13 авг. 2010 г., 20:45

Тишина

723 0 4

Тишина

 

 

Защо си тръгваш... остани при мен...
душата ми изричаше словата
но в стаята ми в онзи летен ден
единствено остана... тишината

не вярвах че ще тръгнеш... не и ти
не вярвах че разделя ни съдбата
какво ще стане с нашите мечти
превърнаха се в спомен... в тишината

стоях замислен... сбърках ли... не знам
какво се случи... кой пое вината
къде изчезна влюбеният плам
стопи се всичко... там във тишината

години минаха... сега съм друг
усмихвам се по-често на росата
навярно... ти не знаеш че съм тук
но аз останах... тук съм... в тишината

13.08.2010

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...