Aug 13, 2010, 8:45 PM

Тишина

  Poetry » Love
724 0 4

Тишина

 

 

Защо си тръгваш... остани при мен...
душата ми изричаше словата
но в стаята ми в онзи летен ден
единствено остана... тишината

не вярвах че ще тръгнеш... не и ти
не вярвах че разделя ни съдбата
какво ще стане с нашите мечти
превърнаха се в спомен... в тишината

стоях замислен... сбърках ли... не знам
какво се случи... кой пое вината
къде изчезна влюбеният плам
стопи се всичко... там във тишината

години минаха... сега съм друг
усмихвам се по-често на росата
навярно... ти не знаеш че съм тук
но аз останах... тук съм... в тишината

13.08.2010

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...