Aug 13, 2010, 8:45 PM

Тишина

  Poetry » Love
727 0 4

Тишина

 

 

Защо си тръгваш... остани при мен...
душата ми изричаше словата
но в стаята ми в онзи летен ден
единствено остана... тишината

не вярвах че ще тръгнеш... не и ти
не вярвах че разделя ни съдбата
какво ще стане с нашите мечти
превърнаха се в спомен... в тишината

стоях замислен... сбърках ли... не знам
какво се случи... кой пое вината
къде изчезна влюбеният плам
стопи се всичко... там във тишината

години минаха... сега съм друг
усмихвам се по-често на росата
навярно... ти не знаеш че съм тук
но аз останах... тук съм... в тишината

13.08.2010

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...