Тишина
Тишина
Тишината пак мрака раздира -
тъжна, самотна съм аз,
без тебе и малкото обич умира,
изчезва тя час подир час!
В очите отблясъци разни
донасят кристални сълзи
и думи без смисъл и празни
студеният дъжд ми мълви!
Времето плаче със мене,
зимата вопли реди,
природата цялата стене -
земята във огън гори!
Душата ми болна заспива.
Сърцето без обич - умря!
И тялото бавно изстива,
а само за тебе живя!
Дали ще се върнеш отново?
Дали ще вървиш пак до мен?
Времето, оковано в окови,
и мене поставя във плен!
А вятърът гони листата,
останали живи - но ти
не дойде пак при мен, а ми прати
студения дъжд да мълви!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ева Станчева Все права защищены
