Jul 5, 2009, 6:11 PM

Тишина 

  Poetry
582 0 2
Тишината пак мрака раздира -
тъжна, самотна съм аз,
без тебе и малкото обич умира,
изчезва тя час подир час!
В очите отблясъци разни
донасят кристални сълзи
и думи без смисъл и празни
студеният дъжд ми мълви!
Времето плаче със мене,
зимата вопли реди,
природата цялата стене -
земята във огън гори! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ева Станчева All rights reserved.

Random works
: ??:??