Тишината пак мрака раздира -
тъжна, самотна съм аз,
без тебе и малкото обич умира,
изчезва тя час подир час!
В очите отблясъци разни
донасят кристални сълзи
и думи без смисъл и празни
студеният дъжд ми мълви!
Времето плаче със мене,
зимата вопли реди,
природата цялата стене -
земята във огън гори! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up