5.07.2009 г., 18:11 ч.

Тишина 

  Поезия
542 0 2

 

Тишина

Тишината пак мрака раздира - 
тъжна, самотна съм аз,
без тебе и малкото обич умира,
изчезва тя час подир час!

В очите отблясъци разни
донасят кристални сълзи
и думи без смисъл и празни
студеният дъжд ми мълви!

Времето плаче със мене,
зимата вопли реди,
природата цялата стене -
земята във огън гори!

Душата ми болна заспива.
Сърцето без обич - умря!
И тялото бавно изстива,
а само за тебе живя!

Дали ще се върнеш отново?
Дали ще вървиш пак до мен?
Времето, оковано в окови,
и мене поставя във плен!                

А вятърът гони листата,
останали живи - но ти
не дойде пак при мен, а ми прати
студения дъжд да мълви!            

© Ева Станчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??