Тишината е свята
Тихичко стъпвай,
когато
вее опияненият вятър
покрай мен –
неотронената,
дето все брои лудо листата.
Спри до мен
и не дишай.
Тишината е свята.
Тя е Олтарът,
Кръстът
и Богът
във душата ми.
Тихичко стъпвай.
Ронят се
сребърни истини
и посипват с позлата.
А земята е пурпурна
от страстта им.
И свята.
Спри до мен
и не дишай.
Аз съм Началото,
Краят
и Вселената
във душата ти.
02.10.2008 г. , 23.30ч.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены
хубаво!
