Тихичко стъпвай,
когато
вее опияненият вятър
покрай мен –
неотронената,
дето все брои лудо листата.
Спри до мен
и не дишай.
Тишината е свята.
Тя е Олтарът,
Кръстът
и Богът
във душата ми.
Тихичко стъпвай.
Ронят се
сребърни истини
и посипват с позлата.
А земята е пурпурна
от страстта им.
И свята.
Спри до мен
и не дишай.
Аз съм Началото,
Краят
и Вселената
във душата ти.
02.10.2008 г. , 23.30ч.
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
хубаво!