Тишината на село
ТИШИНАТА НА СЕЛО
Спира есен край селското гробище...
В тъмнина, от щурци пренаселена,
падат орехи – тъжни бездомници,
и по къра търкалят вселената.
Сбрало кръпки кенар и кълчища,
върху прага умилква се слънцето.
Вятър зимен стъклата изприщва
с вой тънеещ на призрачни вълци.
Блика студ, вледенява зениците
и раздухва огньове над хълмите,
Тази нощ някой взел е на прицел
сто душѝ и ги влачи към пъкъла.
А селцето се гуши сред тръните,
зад хамбари и сринати плетове.
Ще ли Господ да слезе по стръмното,
или има си инакви дертове?
Ала кой да посрещне безбродника,
или огън да стъкне – за празници?
Спят къщята – с мазилки изронени,
дебнат в нощвите гладните паяци.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
