yotovava (Валентина Йотова)
2570 21671
4.09.2022 г., 10:23 ч.

Тишината на село 

  Поезия » Философска
283 7 18

ТИШИНАТА НА СЕЛО

 

Спира есен край селското гробище...

В тъмнина, от щурци пренаселена,

падат орехи – тъжни бездомници,

и по къра търкалят вселената.

 

Сбрало кръпки кенар и кълчища,

върху прага умилква се слънцето.

Вятър зимен стъклата изприщва

с вой тънеещ на призрачни вълци.

 

Блика студ, вледенява зениците

и раздухва огньове над хълмите,

Тази нощ някой взел е на прицел

сто душѝ и ги влачи към пъкъла.

 

А селцето се гуши сред тръните,

зад хамбари и сринати плетове.

Ще ли Господ да слезе по стръмното,

или има си инакви дертове?

 

Ала кой да посрещне безбродника,

или огън да стъкне – за празници?

Спят къщята – с мазилки изронени,

дебнат в нощвите гладните паяци.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??