Тишината на село
ТИШИНАТА НА СЕЛО
Спира есен край селското гробище...
В тъмнина, от щурци пренаселена,
падат орехи – тъжни бездомници,
и по къра търкалят вселената.
Сбрало кръпки кенар и кълчища,
върху прага умилква се слънцето.
Вятър зимен стъклата изприщва
с вой тънеещ на призрачни вълци.
Блика студ, вледенява зениците
и раздухва огньове над хълмите,
Тази нощ някой взел е на прицел
сто душѝ и ги влачи към пъкъла.
А селцето се гуши сред тръните,
зад хамбари и сринати плетове.
Ще ли Господ да слезе по стръмното,
или има си инакви дертове?
Ала кой да посрещне безбродника,
или огън да стъкне – за празници?
Спят къщята – с мазилки изронени,
дебнат в нощвите гладните паяци.
© Валентина Йотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
!
-
Валенце...
-
Благодаря, Силве.
-
Разтопи ми душата, Вале!
-
Само 100 ли?! И защо да ги влачи, те сами се натискат и чакат на опашка.
Това с орехите и търкаляща се вселена ме хвърли в недоумение ( думата недоумение е със значение, не достатъчен ум ) -
Валя!!!
-
"Падат орехи – тъжни бездомници,
и по къра търкалят вселената."!!!!!!
Една такава метафора говори сама по себе си за нивото на автора, а при теб изобилства от такива смайващи словесни бисери, Валя! Голяма си! -
Благодаря, Ивон.
-
Изключително силно.
-
Минало отминало. Сгъстени чувства.
Поздрави!
Успех! -
Ние сме щастливци, Тони, ние, които някога сме скитали из поляните в онова идилично време.
-
Така е, Скити, а децата ни вече са много отчуждени и отдалечени
-
Тъжно и истинско!
-
Много ми хареса този стих! Силно е въздеъствието му, Вале!
-
Толкова е истинско, Валка и също толкова тъжно, и болезнено...
-
Да, така е, забелязвам, че колкото остаряваме, толкова се затъжваме за онова време! Чак боли!
-
Тази епоха няма да се върне, Миночка, но поне да я запазим в спомените си.
-
Поразително точно и истинско, Вале, чак настръхва косата от тази действителност! Поздравявам те!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
