7 сент. 2010 г., 21:00

Тишината на Смъртта

1K 0 1

Във тази тъжна, сляпа нощ,

насред тази малка кръгла стая,

таи едно момиче свойта мощ,

опитва тайно да мечтае.

И пак е тук. Сама!

Сгушена  във тъмнината на нощта,

усеща тихи стъпки в мрака,

усеща тишината на Смъртта...

Стои на този стар и прашен под, а Тя е там и чака.

Неописуемо обърква ù сърцето!

В гърдите натиска усеща.

Защо и как се озова пак тук, където

я пари болката коварна и гореща?

Във тази тъжна, сляпа нощ,

насред тази малка кръгла стая,

едно момиче губи свойта мощ

и изведнъж престана да мечтаe.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яни Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....