Sep 7, 2010, 9:00 PM

Тишината на Смъртта

  Poetry » Other
1K 0 1

Във тази тъжна, сляпа нощ,

насред тази малка кръгла стая,

таи едно момиче свойта мощ,

опитва тайно да мечтае.

И пак е тук. Сама!

Сгушена  във тъмнината на нощта,

усеща тихи стъпки в мрака,

усеща тишината на Смъртта...

Стои на този стар и прашен под, а Тя е там и чака.

Неописуемо обърква ù сърцето!

В гърдите натиска усеща.

Защо и как се озова пак тук, където

я пари болката коварна и гореща?

Във тази тъжна, сляпа нощ,

насред тази малка кръгла стая,

едно момиче губи свойта мощ

и изведнъж престана да мечтаe.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яни All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...