Имах сили за нова песен и
гласът ми разбуди сякаш целия свят.
Силата, с която се носех, бе
ръката, в която държах целия ад.

Защо музата сега отлита
и каца на рамото на някой друг?
Няма значение - песента напира
и сега тишината отпада от тук.

Защо времето все ни възпира
и един живот не стига за миг?
Лудостта винаги ни въздига
и сега всяка песен завършва с вик.

Имах шансове по целия си път,
имах надежди, създавайки мечти.
Но после, когато звуците спрат,
песента само в мен още кънти.

Виж, всичките глухи се събират,
когато си помислят, че някой пее.
И го почитат и паметник издигат,
а всъщност той въобще не умее.

Игра на умствени пъзели и
звуци от предишните ни животи.
Държим създанията си още будни,
но пак си оставаме животни

Радостта се завръща с музика,
но и тъгата често идва така.
Никога няма значение повода
за започването на песента.

Ти не обръщай внимание мене,
аз имам странни мисли изглежда.
Пея песента си от време на време
и понякога тя едвам носи надежда.

Не винаги имам причини за радост,
по-важното е само да пея.
Горе, откъдето все пропадам
и дори долу, където живея...

***

Защо музата сега отлита
и каца на рамото на някой друг?
Няма значение - песента напира
и сега тишината отпада от тук.

Защо времето все ни възпира
и един живот не стига за миг?
Лудостта винаги ни въздига
и сега всяка песен завършва с вик.