30.03.2008 г., 20:58

Тишината отпада от тук

807 0 1
Имах сили за нова песен и
гласът ми разбуди сякаш целия свят.
Силата, с която се носех, бе
ръката, в която държах целия ад.

Защо музата сега отлита
и каца на рамото на някой друг?
Няма значение - песента напира
и сега тишината отпада от тук.

Защо времето все ни възпира
и един живот не стига за миг?
Лудостта винаги ни въздига
и сега всяка песен завършва с вик.

Имах шансове по целия си път,
имах надежди, създавайки мечти.
Но после, когато звуците спрат,
песента само в мен още кънти.

Виж, всичките глухи се събират,
когато си помислят, че някой пее.
И го почитат и паметник издигат,
а всъщност той въобще не умее.

Игра на умствени пъзели и
звуци от предишните ни животи.
Държим създанията си още будни,
но пак си оставаме животни

Радостта се завръща с музика,
но и тъгата често идва така.
Никога няма значение повода
за започването на песента.

Ти не обръщай внимание мене,
аз имам странни мисли изглежда.
Пея песента си от време на време
и понякога тя едвам носи надежда.

Не винаги имам причини за радост,
по-важното е само да пея.
Горе, откъдето все пропадам
и дори долу, където живея...

***

Защо музата сега отлита
и каца на рамото на някой друг?
Няма значение - песента напира
и сега тишината отпада от тук.

Защо времето все ни възпира
и един живот не стига за миг?
Лудостта винаги ни въздига
и сега всяка песен завършва с вик.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Искам да те похваля за няколко неща -
    01. че успя да ме разплачеш...
    02. че си написал нещо толкова заплетено и красиво
    03. че комбинираш така уникално думите

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...