14 апр. 2008 г., 17:38

Тишината в душата говори

1.2K 0 20

Тишината в душата говори,

самота я обгръща отвред.

Мойте мисли самотно витаят

и сърцето е празно без теб.

 

 

Тишината прониква навсякъде.

Завладява тя мойта душа.

Празно, голо, самотно, нещастно е...

Днес отново съм в плен на скръбта.

 

 

Вятър вее, огъва тополи.

Мрачно,  черно небето виси.

Тази тъжна картина подтиска ме.

Още миг и дъждец ще ръми.

 

 

Искам слънце в небесни простори,

искам птиците там да летят.

Нежен полъх във цъфнали клони

и ухание пролетно в мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Дюлгерова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...