Тишината в душата говори
Тишината в душата говори,
самота я обгръща отвред.
Мойте мисли самотно витаят
и сърцето е празно без теб.
Тишината прониква навсякъде.
Завладява тя мойта душа.
Празно, голо, самотно, нещастно е...
Днес отново съм в плен на скръбта.
Вятър вее, огъва тополи.
Мрачно, черно небето виси.
Тази тъжна картина подтиска ме.
Още миг и дъждец ще ръми.
Искам слънце в небесни простори,
искам птиците там да летят.
Нежен полъх във цъфнали клони
и ухание пролетно в мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Дюлгерова Всички права запазени
