14 abr 2008, 17:38

Тишината в душата говори

  Poesía » Otra
1.2K 0 20

Тишината в душата говори,

самота я обгръща отвред.

Мойте мисли самотно витаят

и сърцето е празно без теб.

 

 

Тишината прониква навсякъде.

Завладява тя мойта душа.

Празно, голо, самотно, нещастно е...

Днес отново съм в плен на скръбта.

 

 

Вятър вее, огъва тополи.

Мрачно,  черно небето виси.

Тази тъжна картина подтиска ме.

Още миг и дъждец ще ръми.

 

 

Искам слънце в небесни простори,

искам птиците там да летят.

Нежен полъх във цъфнали клони

и ухание пролетно в мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Дюлгерова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...