Не пускай вятъра дърветата да брули,

щом те във лед едва стоят сега,

не ще да пуснат днес те вече дюли,

не ги мъчи, днес стига им студа.

Прости на своя кон,

той няма вече сили,

не би те носил вече в пустошта,

отдавна беше млад,

а днес безсилен

едва удържа своята душа.

Удръж камшика,

робите почиват,

насладата им малко остави,

щом воплите ушите ти не стигат,

поне омразата за малко забрави.

Лежи си там,

във балдахина хладен,

почивай от напрегнатия ден,

мисли, че днес светът е безпощаден,

теб не щади,

а другите са тлен...