Jan 13, 2010, 9:13 AM

Тленовладелец

  Poetry » Other
544 0 0

Не пускай вятъра дърветата да брули,

щом те във лед едва стоят сега,

не ще да пуснат днес те вече дюли,

не ги мъчи, днес стига им студа.

 

Прости на своя кон,

той няма вече сили,

не би те носил вече в пустошта,

отдавна беше млад,

а днес безсилен

едва удържа своята душа.

 

Удръж камшика,

робите почиват,

насладата им малко остави,

щом воплите ушите ти не стигат,

поне омразата за малко забрави.

 

Лежи си там,

във балдахина хладен,

почивай от напрегнатия ден,

мисли, че днес светът е безпощаден,

теб не щади,

а другите са тлен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав Ангелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...