То на мен не ми остана нищо
Кръв се стича от ранените мечти -
простреляни с куршум от самота!
Раната прояждат и хорските лъжи -
навлизат надълбоко и събуждат там греха...
Духове от сънищата търсят своите криле,
викат, дращят с нокти и кълнат!
С души на ангел, с лицето на дете,
останали безкрили, няма как да полетят...
И в тях съзирам твоите очи,
думите ти силни отекват във душата:
"Обичам те! Защо не ми прости?!
Защо остави ме да стена в мрака?!"
Но ако ти изгуби своите криле,
то на мен не ми остана нищо!
Подарих и душата си, и моето сърце,
а те го смачкаха - било им безполезно и излишно!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислава Танева Все права защищены
