Кръв се стича от ранените мечти -
простреляни с куршум от самота!
Раната прояждат и хорските лъжи -
навлизат надълбоко и събуждат там греха...
Духове от сънищата търсят своите криле,
викат, дращят с нокти и кълнат!
С души на ангел, с лицето на дете,
останали безкрили, няма как да полетят...
И в тях съзирам твоите очи,
думите ти силни отекват във душата:
"Обичам те! Защо не ми прости?!
Защо остави ме да стена в мрака?!" ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация