desito_t (Десислава Танева)
130 292
15.05.2008 г., 0:10 ч.

То на мен не ми остана нищо 

  Поезия » Друга
734 0 2

Кръв се стича от ранените мечти -
простреляни с куршум от самота!
Раната прояждат и хорските лъжи -
навлизат надълбоко и събуждат там греха...

Духове от сънищата търсят своите криле,
викат, дращят с нокти и кълнат!
С души на ангел, с лицето на дете,
останали безкрили, няма как да полетят...

И в тях съзирам твоите очи,
думите ти силни отекват във душата:
"Обичам те! Защо не ми прости?!
Защо остави ме да стена в мрака?!"

Но ако ти изгуби своите криле,
то на мен не ми остана нищо!
Подарих и душата си, и моето сърце,
а те го смачкаха - било им безполезно и излишно!

© Десислава Танева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??