То на мен не ми остана нищо

May 15, 2008, 12:10 AM

Poetry » Other

681 0 2

Кръв се стича от ранените мечти -
простреляни с куршум от самота!
Раната прояждат и хорските лъжи -
навлизат надълбоко и събуждат там греха...

Духове от сънищата търсят своите криле,
викат, дращят с нокти и кълнат!
С души на ангел, с лицето на дете,
останали безкрили, няма как да полетят...

И в тях съзирам твоите очи,
думите ти силни отекват във душата:
"Обичам те! Защо не ми прости?!
Защо остави ме да стена в мрака?!"

Но ако ти изгуби своите криле,
то на мен не ми остана нищо!
Подарих и душата си, и моето сърце,
а те го смачкаха - било им безполезно и излишно!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Harlequin (Ивайло Динков)

2008-05-15T11:26:39+03:00

Хареса ми!
vanesa_crazy (Ванеса)

2008-05-15T09:31:07+03:00

Много ми хареса стихчето ти.Тъжно,но много хубаво