20 апр. 2007 г., 22:29

Точка на разделяне

1.5K 0 5
Харесваш ме, харесвам те - това е
всичкото, което ще се случи,
ти после ще се правиш на ударен,
аз малко ще те гледам като куче.
Ще те пазя в забранени спомени,
ще ме криеш зад потайни мисли
и няма да се правим на отровени -
съдбата си сами сме я измислили.
Харесваш ме, харесвам те - това е...
По пътя си самотна продължавам
и знам, че се разминахме, защото
ти просто тичаш в друга магистрала.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички, отделили време да прочетат публикуваното - дори на тези, на които не им е харесало или не е стигнало до тях.

    @писателче - нищо градивно не виждам в коментара ти и може би за това ми е трудно да го нарека "критика".
  • Не го усетих...Не знам.Пожелавам ти хубави срещи! Хенри
  • Харесва ми замисъла на стихото,
    но има неща,които не се връзват!
    Може би това за кучето или
    първия ред..

    Само казвам мнение!
  • Сигурна съм, че можеш повече !
    Лека вечер!
  • Много ми харесва, Елена!
    Поздрави!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...