Apr 20, 2007, 10:29 PM

Точка на разделяне

  Poetry
1.5K 0 5
Харесваш ме, харесвам те - това е
всичкото, което ще се случи,
ти после ще се правиш на ударен,
аз малко ще те гледам като куче.
Ще те пазя в забранени спомени,
ще ме криеш зад потайни мисли
и няма да се правим на отровени -
съдбата си сами сме я измислили.
Харесваш ме, харесвам те - това е...
По пътя си самотна продължавам
и знам, че се разминахме, защото
ти просто тичаш в друга магистрала.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички, отделили време да прочетат публикуваното - дори на тези, на които не им е харесало или не е стигнало до тях.

    @писателче - нищо градивно не виждам в коментара ти и може би за това ми е трудно да го нарека "критика".
  • Не го усетих...Не знам.Пожелавам ти хубави срещи! Хенри
  • Харесва ми замисъла на стихото,
    но има неща,които не се връзват!
    Може би това за кучето или
    първия ред..

    Само казвам мнение!
  • Сигурна съм, че можеш повече !
    Лека вечер!
  • Много ми харесва, Елена!
    Поздрави!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...