31 авг. 2008 г., 13:07

Точката, сложих я!...

696 0 14

Прости ми, че не мога да простя!

Болката, раздялата, гнева...

Дори сега сама да трябва да вървя,

аз пак не бих мълчала за това.

 

Да простя и напред да продължа,

някога ще стане, но не сега.

Сега дори разяжда ме това,

че той навсякъде е, но не и у дома.

 

Прошката била за силните.

Нека слаба съм! Не протестирам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепи Оджакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разкошен стих!!!Поздравления!!!
  • Хареса ми
  • Всички сме силни,стига да го пожелаем Поздрави!
  • прости...забрави...продължи...
    дай път да ти се случи и нещо хубаво...с обич.
  • Мда..
    Още вчера те четох теб. И написах коментар и го изтрих, преди да го пусна.
    И ще го напиша отново. От мен получаваш едно категорично "НЕ", за позицията. Не за стихотворението. А сега ще те прегърна и ще ти кажа - вдигай нослето високо горе и се усмихни. Светът е чудесен, просто трябва да поискаш да го видиш, Пепи.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...