Aug 31, 2008, 1:07 PM

Точката, сложих я!...

  Poetry
697 0 14

Прости ми, че не мога да простя!

Болката, раздялата, гнева...

Дори сега сама да трябва да вървя,

аз пак не бих мълчала за това.

 

Да простя и напред да продължа,

някога ще стане, но не сега.

Сега дори разяжда ме това,

че той навсякъде е, но не и у дома.

 

Прошката била за силните.

Нека слаба съм! Не протестирам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепи Оджакова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Разкошен стих!!!Поздравления!!!
  • Хареса ми
  • Всички сме силни,стига да го пожелаем Поздрави!
  • прости...забрави...продължи...
    дай път да ти се случи и нещо хубаво...с обич.
  • Мда..
    Още вчера те четох теб. И написах коментар и го изтрих, преди да го пусна.
    И ще го напиша отново. От мен получаваш едно категорично "НЕ", за позицията. Не за стихотворението. А сега ще те прегърна и ще ти кажа - вдигай нослето високо горе и се усмихни. Светът е чудесен, просто трябва да поискаш да го видиш, Пепи.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...