2 апр. 2007 г., 22:34

Точно тук ... (2 варианта)

950 0 1
(вариант 1)
Точно тук съм попадала - помня
ъглите на онези страшни дървета,
наклонени през прозореца отворен,
изстискващи от душата ми светлото.
Реката на най-тъмните спомени
все ме връща до тук - неусетно...
и се мъча да си припомня
недочути тогава, съвети.
Като камък - тежат ми на шията
всяка дума неказана, жестове,
за които не стигна и времето
и онази жадувана смелост...
Не... не търся виновни - отдавна
свикнах да ми е тихо и празно,
а когато си мислех, че съм на края,
някак се озовах при началото.
Не, не искам да плащам отново -
тази сметка не я ли изчистих?
Твърде скъпа ми излиза цената
на дребният факт, че ми липсваш.

(вариант 2)
Точно тук съм попадала - помня
всеки жест и искрица в очите ти,
звукът на приятния тембър
измъкващ видения в нищото.
Точно тук съм минавала - тъжно
се стелят сенки на стари сълзи
през гората на рани оголени
спомени още изграждат стени.
Точно тук съм умирала - бавно
ме отрови сляпата надежда,
че ще успея да стигна до края
и нищо не е каквото изглежда.
Точно тук съм застанала - пак
без компаси или обещания,
но този път не във забрава
ще потъна, а във мълчание.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...