2.04.2007 г., 22:34

Точно тук ... (2 варианта)

940 0 1
(вариант 1)
Точно тук съм попадала - помня
ъглите на онези страшни дървета,
наклонени през прозореца отворен,
изстискващи от душата ми светлото.
Реката на най-тъмните спомени
все ме връща до тук - неусетно...
и се мъча да си припомня
недочути тогава, съвети.
Като камък - тежат ми на шията
всяка дума неказана, жестове,
за които не стигна и времето
и онази жадувана смелост...
Не... не търся виновни - отдавна
свикнах да ми е тихо и празно,
а когато си мислех, че съм на края,
някак се озовах при началото.
Не, не искам да плащам отново -
тази сметка не я ли изчистих?
Твърде скъпа ми излиза цената
на дребният факт, че ми липсваш.

(вариант 2)
Точно тук съм попадала - помня
всеки жест и искрица в очите ти,
звукът на приятния тембър
измъкващ видения в нищото.
Точно тук съм минавала - тъжно
се стелят сенки на стари сълзи
през гората на рани оголени
спомени още изграждат стени.
Точно тук съм умирала - бавно
ме отрови сляпата надежда,
че ще успея да стигна до края
и нищо не е каквото изглежда.
Точно тук съм застанала - пак
без компаси или обещания,
но този път не във забрава
ще потъна, а във мълчание.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....