28 июл. 2007 г., 21:11

тогава и сега

694 0 4
Тогава сърцето мълчеше
 и мислех, че няма да боли.
Тогава дори исках да си
тръгнеш, за да не страдам
 за невъзможните мечти.
Тогава си мислех, че ще е 
лесно и няма да ми липсваш.
Сега обаче седя сама и
усещам, че ти взе част от
моята душа. Как само искам
 да видя тези очи, в които
 така лудо бях влюбена преди.
Как искам да ми се усмихнеш
с това ангелско лице.
Как искам да те гледам
вечно и времето за нас да спре.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...