28.07.2007 г., 21:11

тогава и сега

693 0 4
Тогава сърцето мълчеше
 и мислех, че няма да боли.
Тогава дори исках да си
тръгнеш, за да не страдам
 за невъзможните мечти.
Тогава си мислех, че ще е 
лесно и няма да ми липсваш.
Сега обаче седя сама и
усещам, че ти взе част от
моята душа. Как само искам
 да видя тези очи, в които
 така лудо бях влюбена преди.
Как искам да ми се усмихнеш
с това ангелско лице.
Как искам да те гледам
вечно и времето за нас да спре.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...