Като стар рефрен помни ме, неизпята.
Като мълния, незапалила нощта...
Като стих шепни ме, припозната.
Рисувай по стените незавършени слова...
Обичай ме, когато отиде си мойто време.
Викай ме в истерия от чувства...
Искай мен и онази, другата във мене...
И в разруха търси ме, непочувствал...
... заклевам те да ме искаш, когато
отида си навеки от тебе...
И да съдираш сърцето сакато,
задето гласът ти във тебе ще стене... ...