Тогава... когато си отида
Като стар рефрен помни ме, неизпята.
Като мълния, незапалила нощта...
Като стих шепни ме, припозната.
Рисувай по стените незавършени слова...
Обичай ме, когато отиде си мойто време.
Викай ме в истерия от чувства...
Искай мен и онази, другата във мене...
И в разруха търси ме, непочувствал...
... заклевам те да ме искаш, когато
отида си навеки от тебе...
И да съдираш сърцето сакато,
задето гласът ти във тебе ще стене...
И на сън наречи ме любима,
оная, дето да те обича умееше...
И тогава почувствай, че ме е имало,
че била съм онази, дето от обич си липсваше...
Сетне, когато очите затвориш
и видиш тъмнината отвъд...
Дъхът си остави върху счупения прозорец...
И виж ме, как губя се бавно от твоя (или моя) път...
Когато си отида, тогава ще ти пaсвам, недовършена...
Тогава ще съм до безбожие красива...
Като мисъл ще съм ти вярна, до прекършване...
Без пулс ще бъдеш, а аз във теб ще остана жива...
Тогава ме обичай - болно, диво и свирепо.
Тогава ме сънувай, като видение, останало без глас.
Аз тогава ще си ида, смирено и точно по човешки...
Тогава... ще ти пасвам, недовършена...
... като лист отронен във вечерен, зимен час...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
