28 мая 2008 г., 11:10

тогава... някога... 

  Поэзия » Белые стихи
651 1 15

 

някога, когато някъде
няма да сме заедно,
но ще сме там
и ще усещаме по кожата си
другото присъствие,
изписало със дъх по слънцето
"здравей!"...
тогава... някога...
ще сме щастливи,
че има ни - един за друг,
че дишаме мечтите си,
че общи са ни сънищата
и с думи простички -
безмълвно -
говорим си за туй,
що скъпо е за теб и мен
и споделеното -
прошепнато наум и пратено по вятъра 
"за там, за теб"
достига до сърцето - другото
и в него влива се -
и диша с теб... за теб...
тогава... някога...
аз тук съм и те чакам
... за мен
и ще ти пратя
себе си...
тогава... някога...

сега…

© Дора Павлова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??