тогава... някога...
някога, когато някъде
няма да сме заедно,
но ще сме там
и ще усещаме по кожата си
другото присъствие,
изписало със дъх по слънцето
"здравей!"...
тогава... някога...
ще сме щастливи,
че има ни - един за друг,
че дишаме мечтите си,
че общи са ни сънищата
и с думи простички -
безмълвно -
говорим си за туй,
що скъпо е за теб и мен
и споделеното -
прошепнато наум и пратено по вятъра
"за там, за теб"
достига до сърцето - другото
и в него влива се -
и диша с теб... за теб...
тогава... някога...
аз тук съм и те чакам
... за мен
и ще ти пратя
себе си...
тогава... някога...
сега…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дора Павлова Всички права запазени
