May 28, 2008, 11:10 AM

тогава... някога...

893 1 15

 

някога, когато някъде
няма да сме заедно,
но ще сме там
и ще усещаме по кожата си
другото присъствие,
изписало със дъх по слънцето
"здравей!"...
тогава... някога...
ще сме щастливи,
че има ни - един за друг,
че дишаме мечтите си,
че общи са ни сънищата
и с думи простички -
безмълвно -
говорим си за туй,
що скъпо е за теб и мен
и споделеното -
прошепнато наум и пратено по вятъра 
"за там, за теб"
достига до сърцето - другото
и в него влива се -
и диша с теб... за теб...
тогава... някога...
аз тук съм и те чакам
... за мен
и ще ти пратя
себе си...
тогава... някога...

сега…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...