Тогава... Той

25 сент. 2009 г., 19:25

Поэзия » Любовная

639 0 2

Конете са навсякъде в полето,

безкрайния галоп в едно поле,

ще кара нея да извика "ето го,

единствения, онзи, нероден".

Единственият аз ще я погледна.

Погледите! Удар на камшик,

тя с тях ще ме удари, тя, неземната,

тя толко е красива, че боли.

Но в погледа ù аз ще търся искреност,

с конете си ще бягам от лъжи,

винаги лъжите ще са истини,

но и винаги след истини боли.

И там, ако за миг помисли "той е,

животите не ще ми стигнат, той,

той дните ми ще прави неспокойните,

и в сънищата ще ме следва... той".

Тогава той ще заброи минутите,

дните ще са тежки кат живот,

тогава ще тежи дори и чутото,

и болен той ще търси антидот...