Тогава... Той
Конете са навсякъде в полето,
безкрайния галоп в едно поле,
ще кара нея да извика "ето го,
единствения, онзи, нероден".
Единственият аз ще я погледна.
Погледите! Удар на камшик,
тя с тях ще ме удари, тя, неземната,
тя толко е красива, че боли.
Но в погледа ù аз ще търся искреност,
с конете си ще бягам от лъжи,
винаги лъжите ще са истини,
но и винаги след истини боли.
И там, ако за миг помисли "той е,
животите не ще ми стигнат, той,
той дните ми ще прави неспокойните,
и в сънищата ще ме следва... той".
Тогава той ще заброи минутите,
дните ще са тежки кат живот,
тогава ще тежи дори и чутото,
и болен той ще търси антидот...
© Димитър Димчев All rights reserved.
